danda (Даниела)
358 1120
Mar 13, 2015, 8:22 PM

На изоставения бряг 

  Poetry » Other
819 0 14

Аз нямам вече капка сила за поредното сбогуване.

И всички петъци тринайсти в календара ще зачеркна.

Мълчанието ми е мамещ океан. Ще го преплувам.

На този бряг издигнах храм от думи. Ала мразя черкви.


Не ми останаха клепачи за гуляй с катун безсъници.

Умората – напъден пес – се върна и се моли нямо.

Опъвам тънка корда за съня, безмълвно пускам въдица...

Зад мен единствената премълчана дума осветява храма.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??