13 mar 2015, 20:22

На изоставения бряг 

  Poesía » Otra
816 0 14

Аз нямам вече капка сила за поредното сбогуване.

И всички петъци тринайсти в календара ще зачеркна.

Мълчанието ми е мамещ океан. Ще го преплувам.

На този бряг издигнах храм от думи. Ала мразя черкви.


Не ми останаха клепачи за гуляй с катун безсъници.

Умората – напъден пес – се върна и се моли нямо.

Опъвам тънка корда за съня, безмълвно пускам въдица...

Зад мен единствената премълчана дума осветява храма.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??