На joy_angels

Oct 18, 2009, 7:57 PM

Poetry » Other

644 0 0

Тъгата вали – из ведро.
Насища суграшица мислите.
Надеждата - пепел на вятъра.
Тъмнеят искри във очите ми.
Но ето, не спряла от дни,
тъгата е станала песенна.
Светлина ли там се роди
от Радостен Ангел донесена?
И тяло извила дъга
над мен пъстрота е изписала.
На Радостен Ангел ръка
от пепел - надежда разлисти ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На joy_angels

Want to read more?

Random works