Тъгата вали – из ведро.
Насища суграшица мислите.
Надеждата - пепел на вятъра.
Тъмнеят искри във очите ми.
Но ето, не спряла от дни,
тъгата е станала песенна.
Светлина ли там се роди
от Радостен Ангел донесена?
И тяло извила дъга
над мен пъстрота е изписала.
На Радостен Ангел ръка
от пепел - надежда разлисти ми.
© Варя All rights reserved.