На мойта мила гара

Sep 25, 2014, 10:31 PM

Poetry » Phylosophy

314 0 3

На тази моя мила гара

и моя болка... болка стара,

стоят на среща двата влака

и майката ми се разплака.

Единият е за на запад,

но там е залезът омразен.

Че там все бургери се лапат,

духът обаче им е празен.

На изток другият пътува,

където слънцето изгрява.

И там се бъдеще сънува...

Душата любовта я сгрява.

А аз стоя на кръстопътя,

отправил поглед към перона.

Към кой вагон да се запътя?...

Дали улучил съм сезона?

А може би е най-доброто

да си остана в мойта гара.

И нека спи под камък злото.

Отсядам на кафе с цигара...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Самодива (Вики)

2014-09-26T09:52:25+03:00

Добър избор! Поздрави!
krchernev (Красимир Чернев)

2014-09-26T09:36:48+03:00

Добре си го решил! Изпий си спокойно кафето!
stoyna (Стойна Димова)

2014-09-25T23:19:32+03:00

Добър вечер, Никола!
Изборът ти е много добър - остани на свойта гара!Много ми допадна
съдържанието и чудесния стих! Поставям ти най-висока оценка.
Поздрав и нови творчески успехи!