25 сент. 2014 г., 22:31

На мойта мила гара 

  Поэзия » Философская
315 0 3

На тази моя мила гара

и моя болка... болка стара,

стоят на среща двата влака

и майката ми се разплака.

 

Единият е за на запад,

но там е залезът омразен.

Че там все бургери се лапат,

духът обаче им е празен.

 

На изток другият пътува,

където слънцето изгрява.

И там се бъдеще сънува...

Душата любовта я сгрява.

 

А аз стоя на кръстопътя,

отправил поглед към перона.

Към кой вагон да се запътя?...

Дали улучил съм сезона?

 

А може би е най-доброто

да си остана в мойта гара.

И нека спи под камък злото.

Отсядам на кафе с цигара...

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добър избор! Поздрави!
  • Добре си го решил! Изпий си спокойно кафето!
  • Добър вечер, Никола!
    Изборът ти е много добър - остани на свойта гара!Много ми допадна
    съдържанието и чудесния стих! Поставям ти най-висока оценка.
    Поздрав и нови творчески успехи!
Предложения
: ??:??