25 sept 2014, 22:31

На мойта мила гара 

  Poesía » Filosófica
361 0 3
На тази моя мила гара
и моя болка... болка стара,
стоят на среща двата влака
и майката ми се разплака.
Единият е за на запад,
но там е залезът омразен.
Че там все бургери се лапат,
духът обаче им е празен.
На изток другият пътува,
където слънцето изгрява.
И там се бъдеще сънува...
Душата любовта я сгрява. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??