Снежинките прехвърчат безразлични.
Как мълчалив е всеки следващ сняг.
Ведно със подранилото кокиче
прераждаш се и ти, смирен и благ.
На петдесет си остани бездомен.
И все едно - в Париж или в Мъглиж -
не слагай на кантар мечта и спомен,
душата си преди Неапол виж.
Чуй, зимното сърце на януари
за теб отмерва половинка век.
Отмерва половинка и кръчмарят,
за туй, че си все още цял човек.