18.01.2012 г., 23:06 ч.

На петдесет 

  Поезия » Друга
855 0 21
Снежинките прехвърчат безразлични.
Как мълчалив е всеки следващ сняг.
Ведно със подранилото кокиче
прераждаш се и ти, смирен и благ.
На петдесет си остани бездомен.
И все едно - в Париж или в Мъглиж -
не слагай на кантар мечта и спомен,
душата си преди Неапол виж.
Чуй, зимното сърце на януари
за теб отмерва половинка век.
Отмерва половинка и кръчмарят,
за туй, че си все още цял човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Предложения
: ??:??