Oct 27, 2012, 7:59 PM

На племенника с обич… 

  Poetry » Humour
5077 0 0
В ден слънчев, прекрасен обади се майка:
- Ти вече си лелка, недей ми се вайка.
При малкото слънце ще идем в зори,
за майка му бързо букет набери.
Изтичах веднага. Не виждах, не чувах.
Не бях на земята, сякаш сънувах.
Аз вече бях „лелка” и знайте ли вий
от радост голяма сърцето как бий?
Полетяхме с „Москвич"-а, изпитана марка.
Нямаше и час… просто по цигарка.
Във болницата тати спирачки закова.
Чак мазилка рухна от комина на върха. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Упорита Добродушкова All rights reserved.

Random works
: ??:??