27 oct 2012, 19:59

На племенника с обич… 

  Poesía » De humor
5075 0 0
В ден слънчев, прекрасен обади се майка:
- Ти вече си лелка, недей ми се вайка.
При малкото слънце ще идем в зори,
за майка му бързо букет набери.
Изтичах веднага. Не виждах, не чувах.
Не бях на земята, сякаш сънувах.
Аз вече бях „лелка” и знайте ли вий
от радост голяма сърцето как бий?
Полетяхме с „Москвич"-а, изпитана марка.
Нямаше и час… просто по цигарка.
Във болницата тати спирачки закова.
Чак мазилка рухна от комина на върха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Упорита Добродушкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??