27.10.2012 г., 19:59 ч.

На племенника с обич… 

  Поезия » Хумористична
4967 0 0

 

В ден слънчев, прекрасен обади се майка:

- Ти вече си лелка, недей ми се вайка.

При малкото слънце ще идем в зори,

за майка му бързо букет набери.

 

Изтичах веднага. Не виждах, не чувах.

Не бях на земята, сякаш сънувах.

Аз вече бях „лелка” и знайте ли вий

от радост голяма сърцето как бий?
 

Полетяхме с „Москвич"-а, изпитана марка.

Нямаше и час… просто по цигарка.

Във болницата тати спирачки закова.

Чак мазилка рухна от комина на върха.

 

Посрещна ни на входа засукана сестра.

Баща ми се „облиза”, погледнал ù вида.

Във смях избухнах аз, сестрата онемя.

Когато майка ритна баща ми във крака.

 

Момченцето красиво, тъй жизнено  и мило,

погледна ме с усмивка, едва се появило.

Но после изведнъж с писклив гласец почуди,

алармата повреди на съседното „Ауди”.

 

Днес вече мъж голям е. Чаровник и умник.

Девойките омайва в новия чепик.

С  родители прекрасни, отдали любовта си.

Увереност и сила предали на сина си.

 

 05.06.2012г.




© Упорита Добродушкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??