В ден слънчев, прекрасен обади се майка:
- Ти вече си лелка, недей ми се вайка.
При малкото слънце ще идем в зори,
за майка му бързо букет набери.
Изтичах веднага. Не виждах, не чувах.
Не бях на земята, сякаш сънувах.
Аз вече бях „лелка” и знайте ли вий
от радост голяма сърцето как бий?
Полетяхме с „Москвич"-а, изпитана марка.
Нямаше и час… просто по цигарка.
Във болницата тати спирачки закова.
Чак мазилка рухна от комина на върха.
Посрещна ни на входа засукана сестра.
Баща ми се „облиза”, погледнал ù вида.
Във смях избухнах аз, сестрата онемя.
Когато майка ритна баща ми във крака.
Момченцето красиво, тъй жизнено и мило,
погледна ме с усмивка, едва се появило.
Но после изведнъж с писклив гласец почуди,
алармата повреди на съседното „Ауди”.
Днес вече мъж голям е. Чаровник и умник.
Девойките омайва в новия чепик.
С родители прекрасни, отдали любовта си.
Увереност и сила предали на сина си.
05.06.2012г.
© Упорита Добродушкова Всички права запазени