ulianka (Юлия)
85 296
Nov 7, 2011, 7:58 AM

На прага 

  Poetry » Other
421 0 9

Ето, тръгвам си. Пак съм на път.
Вече трябва така да се кръстя,
че новото име в моята гръд
да те хваща с пророчески пръсти.

Нямам време да чакам докрай,
за да видя какво ще се случи.
На прага ме сподиря със лай,
просещо залък от хляба ми куче.

Всяка стъпка е въглен и трън.
Всяка прошка - раздадена милост.
Ето, тръгнах. Дори и насън
няма как да ме върнеш насила.

 

 

 

© Юлия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??