Ето, тръгвам си. Пак съм на път.
Вече трябва така да се кръстя,
че новото име в моята гръд
да те хваща с пророчески пръсти.
Нямам време да чакам докрай,
за да видя какво ще се случи.
На прага ме сподиря със лай,
просещо залък от хляба ми куче.
Всяка стъпка е въглен и трън.
Всяка прошка - раздадена милост.
Ето, тръгнах. Дори и насън
няма как да ме върнеш насила.
© Юлия Todos los derechos reservados