Dec 18, 2007, 1:58 PM

На прицел 

  Poetry » Love
1214 0 40
Разгърдила съм всичките си ризи.
Прицели ли се някой - ще улучи.
От входа самотата ми се плези.
(Избяга и... последното ми куче).
Събула съм си старите обувки.
На босо стъпвам, камъните ритам.
Кървящи стъпалата са, на кръпки.
Така поисках. Никого не питам.
На заем дадох своите любови
на другите... а уж били щастливи.
Сега ме гонят, бързат да си върнат
и малкото, което са платили...
Продадох свойто щастие... на някой.
Последният ми спомен е във бара.
Да, евтино го дадох - малка водка.
Не мислих... и дори не преговарях.
Очите си търкулнах, да не виждам.
Отдавна бяха празни... и излишни.
Омръзна ми във тях да пренареждам
остатъци от  дните си... предишни.
Сега ще се изхлузя като писък
по стремето на жалката си вяра.
Смъртта със пръст на смешния си спусък...
простреля ме... Така се преговаря!

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??