18 дек. 2007 г., 13:58

На прицел 

  Поэзия » Любовная
1202 0 40
Разгърдила съм всичките си ризи.
Прицели ли се някой - ще улучи.
От входа самотата ми се плези.
(Избяга и... последното ми куче).
Събула съм си старите обувки.
На босо стъпвам, камъните ритам.
Кървящи стъпалата са, на кръпки.
Така поисках. Никого не питам.
На заем дадох своите любови
на другите... а уж били щастливи.
Сега ме гонят, бързат да си върнат
и малкото, което са платили...
Продадох свойто щастие... на някой.
Последният ми спомен е във бара.
Да, евтино го дадох - малка водка.
Не мислих... и дори не преговарях.
Очите си търкулнах, да не виждам.
Отдавна бяха празни... и излишни.
Омръзна ми във тях да пренареждам
остатъци от  дните си... предишни.
Сега ще се изхлузя като писък
по стремето на жалката си вяра.
Смъртта със пръст на смешния си спусък...
простреля ме... Така се преговаря!

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??