Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
18.12.2007 г., 13:58 ч.

На прицел 

  Поезия » Любовна
1216 0 40
Разгърдила съм всичките си ризи.
Прицели ли се някой - ще улучи.
От входа самотата ми се плези.
(Избяга и... последното ми куче).
Събула съм си старите обувки.
На босо стъпвам, камъните ритам.
Кървящи стъпалата са, на кръпки.
Така поисках. Никого не питам.
На заем дадох своите любови
на другите... а уж били щастливи.
Сега ме гонят, бързат да си върнат
и малкото, което са платили...
Продадох свойто щастие... на някой.
Последният ми спомен е във бара.
Да, евтино го дадох - малка водка.
Не мислих... и дори не преговарях.
Очите си търкулнах, да не виждам.
Отдавна бяха празни... и излишни.
Омръзна ми във тях да пренареждам
остатъци от  дните си... предишни.
Сега ще се изхлузя като писък
по стремето на жалката си вяра.
Смъртта със пръст на смешния си спусък...
простреля ме... Така се преговаря!

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??