Самотен някой ми звъни от рано
и скачам незаспала от тъга.
Навън е още тъмно - само двама
споделят мълчаливо, самота...

А телефонът нищичко не казва,
ни номер, нито буден тъжен глас.
И тук е тихо. Тъй ми се приказва!
За малко топлина жадувам аз.

И ти ли себе си залъгваш още
със мигове едни дошли в съня?

Заминали или пък парят нощем,
но в утрото,ти - сам и аз - сама...

А  колкото годините минават
един обичал, друг не осъзнал,
до края... тази мъдрост си остава:
"Обичал ли си, значи си живял!"