22.03.2024 г., 9:35 ч.

На разсъмване 

  Поезия » Друга
162 1 1

Самотен някой ми звъни от рано
и скачам незаспала от тъга.
Навън е още тъмно - само двама
споделят мълчаливо, самота...

А телефонът нищичко не казва,
ни номер, нито буден тъжен глас.
И тук е тихо. Тъй ми се приказва!
За малко топлина жадувам аз.

 

И ти ли себе си залъгваш още
със мигове едни дошли в съня?

Заминали или пък парят нощем,
но в утрото,ти - сам и аз - сама...

 

А  колкото годините минават
един обичал, друг не осъзнал,
до края... тази мъдрост си остава:
"Обичал ли си, значи си живял!"

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разкошен край. Така е. Какво е живота без човек, с който да го споделиш?
Предложения
: ??:??