Напират в зениците есени.
И стягат челата ни тръни.
Наздравица вдигам, обеснице,
нека изпием живота до дъно!
До гуша ми дойде от лабиринти!
Аз вярвам, че, както е речено
(твърде макар да е, мисля, наивно)
да обича човекът обречен е!
И както делата, по своя си начин,
диря изписват и в хладния камък,
тъй често съдбата невзрачна
в торса дълбоко, от рамо до рамо ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up