BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
13.09.2012 г., 23:20 ч.

На Самотата 

  Поезия » Любовна
815 0 3

Напират в зениците есени.
И стягат челата ни тръни.
Наздравица вдигам, обеснице,

нека изпием живота до дъно!

До гуша ми дойде от лабиринти!
Аз вярвам, че, както е речено
(твърде макар да е, мисля, наивно)
да обича човекът обречен е!

И както делата, по своя си начин,

диря изписват и в хладния камък,
тъй често съдбата невзрачна

в торса дълбоко, от рамо до рамо

наниз раздира от белези -
в минута на слабост, когато
поробиш завинаги себе си.
И тихо забули те мракът.

Наздраве! Да пием до дъно!
По глътка за всичките рани!
Щом е животът ни вино от тръни,

нека изпием го, спътнице, двама.

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??