Тихо е...
На рамото ми още стои
споменът за твоята длан.
- Върви, сине,
напред през живота!
Само нощем понякога
те срещам отново -
на сън.
А когато имам въпроси,
на камъка бял
само ги казвам
и чакам...
Знак от небето ли,
що ли?
И твоят поглед добър
през живота ме носи...
© Николай Иванов All rights reserved.