ulianka (Юлия)
85 296
Sep 18, 2011, 6:49 PM

На тихия фронт 

  Poetry » Love
635 0 11


Пак мятам бели ризи по простира.
Неделя е и трябва да е чисто.
 Света до блясък с кърпите лакирам,
да скрия вечно задните му мисли.

Пак бърша сенки, под дивана скрити,
понеже тебе те е страх от духове.
Не, нищо не съм казала. Дори с очите.
Сърцето ми дрънчи така - на кухо.

 Неделя е. В безкрайната ù въртележка
аз мисля само хубави неща за тебе.
А ризите увисват по въжето тежки
и май са белег, че простирам себе си.

 

 

18.09.2011*

© Юлия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??