ulianka (Юлия)
85 296
18.09.2011 г., 18:49 ч.

На тихия фронт 

  Поезия » Любовна
641 0 11


Пак мятам бели ризи по простира.
Неделя е и трябва да е чисто.
 Света до блясък с кърпите лакирам,
да скрия вечно задните му мисли.

Пак бърша сенки, под дивана скрити,
понеже тебе те е страх от духове.
Не, нищо не съм казала. Дори с очите.
Сърцето ми дрънчи така - на кухо.

 Неделя е. В безкрайната ù въртележка
аз мисля само хубави неща за тебе.
А ризите увисват по въжето тежки
и май са белег, че простирам себе си.

 

 

18.09.2011*

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??