На тяхната сиротна улица
Захвърлени чувства зъзнат
на тъмно в ъгъла забравени.
Без обич душите им мръзнат
без топлина дълго оставени.
Животът, за тях си е мащеха,
играе си с пионки невинни.
Мигове отминават, а можеха
да бъдат свободни и силни.
Да пуснат на воля желания,
босоноги да усещат полята,
да имат, да искат, познания
да трупат в сърце и в душата.
За тях липсва поглед нататък:
назад лошо, не гледат напред.
На мига взимат, няма остатък,
няма случване, няма и полет.
Техен дом, тази улица тъмна,
не минава и ден без сълзене.
Тяхна радост е думата „съмна”,
техен ритъм е „бавно пълзене”.
Не пресъхват очите, текат си,
не остават следа сред „елита”.
Във нашият свят те вървят си,
към нас същността им все вика.
Оглушахме и ослепяхме обаче,
подминавайки „техният глад”.
Грозна дума и тъжна – сираче,
но реалност в жестокият свят.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Етчи, прекрасна си!Прегрьдка!
-
Благодаря ви Вероника, Петя и Джейни.
За коментара и за позицията.Обичайте.
Поздрав и усмивка. -
"Грозна дума и тъжна – сираче,
но реалност в жестокият свят."
Тъжно е...
Но хубав е стихът ти!
-
Да, жестока е истината, Ани...
Поздравявам те за този стих! -
Благодаря ти Злате.
Поздрав и усмивка от мен. -
Хубаво е, че засягаш тази тема. Хареса ми и стиха, и силата в него.
Поздрави, Анета. -
Благодаря ви Ласка и Пенче.
Поздрав и усмивка за вас. -
Браво,Етчи!На мен също ми напомни за гаврошчетата на Смирненски!Винаги съм предпочитала социалната поезия!Стиха ти напомни колко съм щатлива,аз си знам защо!
-
Тъжна реалност...
Поздрав за хубавия стих! -
Благодаря ви Чар и Креми.
Хората с добри сърца не са малко.
Поздрав и усмивка за вас. -
Браво за хубавата творба!
-
Благодаря ви за коментарите.
Мила Гери, аз не само пиша ...
Ако желаеш мога да ти отговоря, но не е тук мястото за това.
Когато някой стори добро от сърце няма нужда да се говори,
а и колкото и да е стореното, то никога не е достатъчно.
Вярно е, че те нито ще прочетат стиха, нито той ще ги нахрани или стопли, но може би тези които го прочетат ще се замислят и може би някой ще направи мъничко, за да може и в очите и сърцата на
тези деца да има радост.
Поздрав и усмивка за всички вас. -
Поздрав за този стих!
-
Ти си добричка и сърцето ти е отзивчиво...
-
Етчи, стихът ти е прекрасен, но на практика не може да им помогне. Нито ще го разберат, нито ще се нахранят с него. Ти, мила, какво друго направи за тези сирачета?
-
Натъжи ме мила.
Но стиха ти,както и всички предишни е уникален! -
Много тъжен и реален стих!!! Поздрави, Ани!!!
-
Прекрасна си!!!
На мен ми напомни "Босоногите деца" на Смирненски и сякаш картината оживя пред очите ми: "...Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ с омраза поглед и пак повличат количките си... Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота..."
Разтърсва стихът ти! Прегръщам те! -
Поздрав за хуманния текст,Анета!
-
Благодаря ви Пепа и Стефан.
Дано сме добри и с отворени очи.
Поздрав и усмивка за вас. -
Много тъжен, но хубав стих! Каква жестока реалност - сираче!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Взаимно е усещането.
Разбиране и съпричастност.
Поздрав и усмивка за теб.