Захвърлени чувства зъзнат
на тъмно в ъгъла забравени.
Без обич душите им мръзнат
без топлина дълго оставени.
Животът, за тях си е мащеха,
играе си с пионки невинни.
Мигове отминават, а можеха
да бъдат свободни и силни.
Да пуснат на воля желания,
босоноги да усещат полята,
да имат, да искат, познания
да трупат в сърце и в душата. ...