Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
3 feb 2007, 2:01

На тяхната сиротна улица 

  Poesía
724 0 22

Захвърлени чувства зъзнат

на тъмно в ъгъла забравени.

Без обич душите им мръзнат  

без топлина дълго оставени.

 

Животът, за тях си е мащеха,

играе си с пионки невинни.

Мигове отминават, а можеха

да бъдат свободни и силни.

 

Да пуснат на воля желания,

босоноги да усещат полята,

да имат, да искат, познания

да трупат в сърце и в душата.

 

За тях липсва поглед нататък:

назад лошо, не гледат напред.

На мига взимат, няма остатък,

няма случване, няма и полет.

 

Техен дом, тази улица тъмна,

не минава и ден без сълзене.

Тяхна радост е думата „съмна”,

техен ритъм е „бавно пълзене”.

 

Не пресъхват очите, текат си,

не остават следа сред „елита”.

Във нашият свят те вървят си,

към нас същността им все вика.

 

Оглушахме и ослепяхме обаче,

подминавайки „техният глад”.

Грозна дума и тъжна – сираче,

но реалност в жестокият свят.

 

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Иво.
    Взаимно е усещането.
    Разбиране и съпричастност.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Етчи, прекрасна си!Прегрьдка!
  • Благодаря ви Вероника, Петя и Джейни.
    За коментара и за позицията.Обичайте.

    Поздрав и усмивка.
  • "Грозна дума и тъжна – сираче,
    но реалност в жестокият свят."
    Тъжно е...
    Но хубав е стихът ти!

  • Да, жестока е истината, Ани...
    Поздравявам те за този стих!
  • Благодаря ти Злате.

    Поздрав и усмивка от мен.
  • Хубаво е, че засягаш тази тема. Хареса ми и стиха, и силата в него.
    Поздрави, Анета.
  • Благодаря ви Ласка и Пенче.

    Поздрав и усмивка за вас.
  • Браво,Етчи!На мен също ми напомни за гаврошчетата на Смирненски!Винаги съм предпочитала социалната поезия!Стиха ти напомни колко съм щатлива,аз си знам защо!
  • Тъжна реалност...
    Поздрав за хубавия стих!
  • Благодаря ви Чар и Креми.
    Хората с добри сърца не са малко.

    Поздрав и усмивка за вас.
  • Браво за хубавата творба!
  • Благодаря ви за коментарите.
    Мила Гери, аз не само пиша ...
    Ако желаеш мога да ти отговоря, но не е тук мястото за това.
    Когато някой стори добро от сърце няма нужда да се говори,
    а и колкото и да е стореното, то никога не е достатъчно.
    Вярно е, че те нито ще прочетат стиха, нито той ще ги нахрани или стопли, но може би тези които го прочетат ще се замислят и може би някой ще направи мъничко, за да може и в очите и сърцата на
    тези деца да има радост.

    Поздрав и усмивка за всички вас.
  • Поздрав за този стих!
  • Ти си добричка и сърцето ти е отзивчиво...
  • Етчи, стихът ти е прекрасен, но на практика не може да им помогне. Нито ще го разберат, нито ще се нахранят с него. Ти, мила, какво друго направи за тези сирачета?
  • Натъжи ме мила.
    Но стиха ти,както и всички предишни е уникален!
  • Много тъжен и реален стих!!! Поздрави, Ани!!!
  • Прекрасна си!!!
    На мен ми напомни "Босоногите деца" на Смирненски и сякаш картината оживя пред очите ми: "...Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ с омраза поглед и пак повличат количките си... Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота..."
    Разтърсва стихът ти! Прегръщам те!
  • Поздрав за хуманния текст,Анета!
  • Благодаря ви Пепа и Стефан.
    Дано сме добри и с отворени очи.

    Поздрав и усмивка за вас.
  • Много тъжен, но хубав стих! Каква жестока реалност - сираче!
Propuestas
: ??:??