Каквото и да правех, не успях
в сърцето ти аз своето гнездо да свия.
Обичах те, родих децата ти...
Със цялата си същност се стремях
аз женския ти идеал да припокрия.
Минава времето, и някак ставам
все по-различна от момичето, което
с наивността на лудата си младост
вярваше, че можеш да обикнеш!© Светлана Димитрова All rights reserved.
Продължавам, докато не изчета всичко!
Поздрави!