23 янв. 2006 г., 20:30

на В. 

  Поэзия
1190 0 4

Каквото и да правех, не успях

в сърцето ти аз своето гнездо да свия.

Обичах те, родих децата ти...

Със цялата си същност се стремях

аз женския ти идеал да припокрия.

Минава времето, и някак ставам

все по-различна от момичето, което

с наивността на лудата си младост

вярваше, че можеш да обикнеш!

© Светлана Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??