23 ene 2006, 20:30

на В. 

  Poesía
1274 0 4
Каквото и да правех, не успях
в сърцето ти аз своето гнездо да свия.
Обичах те, родих децата ти...
Със цялата си същност се стремях
аз женския ти идеал да припокрия.
Минава времето, и някак ставам
все по-различна от момичето, което
с наивността на лудата си младост
вярваше, че можеш да обикнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??