23 ene 2006, 20:30

на В. 

  Poesía
1157 0 4

Каквото и да правех, не успях

в сърцето ти аз своето гнездо да свия.

Обичах те, родих децата ти...

Със цялата си същност се стремях

аз женския ти идеал да припокрия.

Минава времето, и някак ставам

все по-различна от момичето, което

с наивността на лудата си младост

вярваше, че можеш да обикнеш!

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??