На забрава 

© All rights reserved.

Comments

• JujuBuju (Миглена Миткова)

  2018-02-01T15:24:05+02:00
  Хубаво!
• Веси_Еси (Еси)

  2018-02-01T11:09:36+02:00
  "Кресчендото унесено завърта
  невидимия въздух от въздишки
  и всички думи смисъла загубват,
  и тихомълком си отиват дните..."!!!
  Уникална си, Райне!
• Роби (Роберт)

  2018-02-01T09:15:03+02:00
  Издържано в минорен тон, но пък отвсякъде - поезия!...Която те кара да се връщаш и да четеш и препрочиташ, пленен от магията на думите!...
  Страхотна си, Райна!...
• goblenka (Маргарита Ангелова)

  2018-02-01T07:52:49+02:00
  Не се страхувай от времето! Изживей го!
• Anita765 (Ани Монева)

  2018-02-01T07:41:01+02:00
  " и тихоммълком си отиват дните"
  Усетих думите ти!
• Довереница (Дочка Василева)

  2018-02-01T02:36:46+02:00
  Въздишково небе не се забравя
  пренасят птици спомени и сълзи.
  Тъгата постепенно се разтваря
  и чашите отново се препълват.
  
  Аплодирам!
• vega666 (Младен Мисана)

  2018-02-01T01:28:44+02:00
  Неочаквани и силно въздействащи поетични контри са инкрустирани в снагата на тази творба. Те я насищат с парадоксалност, а парадоксалността е винаги основата на нетривиалната естетика.
  
  "И може би снегът ще ни преброди,
  небето щом отвори се за птици.
  И в сметките заровената пролет
  ще изпълзи – най-сляпата къртица."
  
  Камшичен и смайващ завършек! Поздравление, Райна!