Премислено е всичко. На забрава
осъждаме най-глухото си бъдеще.
Отворихме последния подарък
и всичко предвещава да се свърши.
Кресчендото унесено завърта
невидимия въздух от въздишки
и всички думи смисъла загубват,
и тихомълком си отиват дните.
И може би снегът ще ни преброди,
небето щом отвори се за птици.
И в сметките заровената пролет
ще изпълзи – най-сляпата къртица.