RainaVakova
431 2780
1.02.2018 г., 0:18 ч.

На забрава 

  Поезия » Друга
417 7 8

Премислено е всичко. На забрава

осъждаме най-глухото си бъдеще.

Отворихме последния подарък

и всичко предвещава да се свърши.

 

Кресчендото унесено завърта

невидимия въздух от въздишки

и всички думи смисъла загубват,

и тихомълком си отиват дните.

 

И може би снегът ще ни преброди,

небето щом отвори се за птици.

И в сметките заровената пролет

ще изпълзи – най-сляпата къртица.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!
  • "Кресчендото унесено завърта
    невидимия въздух от въздишки
    и всички думи смисъла загубват,
    и тихомълком си отиват дните..."!!!
    Уникална си, Райне!
  • Издържано в минорен тон, но пък отвсякъде - поезия!...Която те кара да се връщаш и да четеш и препрочиташ, пленен от магията на думите!...
    Страхотна си, Райна!...
  • Не се страхувай от времето! Изживей го!
  • " и тихоммълком си отиват дните"
    Усетих думите ти!
  • Въздишково небе не се забравя
    пренасят птици спомени и сълзи.
    Тъгата постепенно се разтваря
    и чашите отново се препълват.

    Аплодирам!
  • Неочаквани и силно въздействащи поетични контри са инкрустирани в снагата на тази творба. Те я насищат с парадоксалност, а парадоксалността е винаги основата на нетривиалната естетика.

    "И може би снегът ще ни преброди,
    небето щом отвори се за птици.
    И в сметките заровената пролет
    ще изпълзи – най-сляпата къртица."

    Камшичен и смайващ завършек! Поздравление, Райна!
Предложения
: ??:??