Над

Nov 11, 2011, 9:42 PM

Poetry

454 0 0

Сърцето, което отнел съм,
с фалцета си
задъхано моли: ,,Поспри!’’
А отровните кестени
валят от дърветата
и впиват се в моите очи.
Не, никоя част
от това мрачно очакване
не буди и капчица жал.
А раните чужди – по чуждото тяло,
са маски от чужд карнавал.
И все пак го е имало; ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Над

Want to read more?

Random works