Над

11.11.2011 г., 21:42 ч.

Поезия

456 0 0

Сърцето, което отнел съм,
с фалцета си
задъхано моли: ,,Поспри!’’
А отровните кестени
валят от дърветата
и впиват се в моите очи.
Не, никоя част
от това мрачно очакване
не буди и капчица жал.
А раните чужди – по чуждото тяло,
са маски от чужд карнавал.
И все пак го е имало; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Над

Искате да прочетете повече?

Предложения