11 нояб. 2011 г., 21:42

Над 

  Поэзия
453 0 0
Сърцето, което отнел съм,
с фалцета си
задъхано моли: ,,Поспри!’’
А отровните кестени
валят от дърветата
и впиват се в моите очи.
Не, никоя част
от това мрачно очакване
не буди и капчица жал.
А раните чужди – по чуждото тяло,
са маски от чужд карнавал.
И все пак го е имало; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...

Ещё произведения »