Препълнени със звук и цвят
покой намират сетивата.
Вървя след времето -
до тук,
не се премести планината.
Препъвам се ту в думи, ту в дела,
съвсем като в къпини.
Изхранвам се с тръпчивия им плод,
харесвам го с години.
Преследвам спомена за връх,
надничащ в дъното на синевата.
Умората, навикнала на пот и кръв, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up