26 апр. 2022 г., 11:12

Над нещата - До тук 

  Поэзия » Другая
479 0 10

Препълнени със звук и цвят

покой намират сетивата.

Вървя след времето -

до тук, 

не се премести планината.

Препъвам се ту в думи, ту в дела,

съвсем като в къпини.

Изхранвам се с тръпчивия им плод,

харесвам го с години.

Преследвам спомена за връх,

надничащ в дъното на синевата.

Умората, навикнала на пот и кръв,

придържа разума ми над нещата.

Научих, че е стръмен всеки склон за стъпилите здраво на земята...

И не прекъсвам пъпната си връв

с желаното от светлината.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??