26.04.2022 г., 11:12 ч.

Над нещата - До тук 

  Поезия » Друга
480 0 10

Препълнени със звук и цвят

покой намират сетивата.

Вървя след времето -

до тук, 

не се премести планината.

Препъвам се ту в думи, ту в дела,

съвсем като в къпини.

Изхранвам се с тръпчивия им плод,

харесвам го с години.

Преследвам спомена за връх,

надничащ в дъното на синевата.

Умората, навикнала на пот и кръв,

придържа разума ми над нещата.

Научих, че е стръмен всеки склон за стъпилите здраво на земята...

И не прекъсвам пъпната си връв

с желаното от светлината.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??