May 15, 2010, 8:28 PM

... над пръстта 

  Poetry » Other
771 0 22

... над пръстта

 

 

 

От своето небе търкулна се сълзата.

Изпълни гънките на старата луна.

Разпъна времето. Пребори вятъра.

Косите му погали. Падна над пръстта.

 

По изгрев счупи своите окови.

Надрасна ме и в себе си се прероди.

Завръщам се по-блуден и от порив,

а мама  запрегръща ме с очи.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??