15 мая 2010 г., 20:28

... над пръстта 

  Поэзия » Другая
769 0 22

... над пръстта

 

 

 

От своето небе търкулна се сълзата.

Изпълни гънките на старата луна.

Разпъна времето. Пребори вятъра.

Косите му погали. Падна над пръстта.

 

По изгрев счупи своите окови.

Надрасна ме и в себе си се прероди.

Завръщам се по-блуден и от порив,

а мама  запрегръща ме с очи.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??