15 may 2010, 20:28

... над пръстта 

  Poesía » Otra
768 0 22

... над пръстта

 

 

 

От своето небе търкулна се сълзата.

Изпълни гънките на старата луна.

Разпъна времето. Пребори вятъра.

Косите му погали. Падна над пръстта.

 

По изгрев счупи своите окови.

Надрасна ме и в себе си се прероди.

Завръщам се по-блуден и от порив,

а мама  запрегръща ме с очи.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??