Oct 31, 2005, 8:17 PM

Надежда 

  Poetry
1070 0 0
             Надеждо, ти носиш гръмко име,
             но трябва ли във теб да вярвам?
             Удавих те в потока от сълзи,
             а сега те търся и те чакам.
             Сбогувах се тъй просто с теб,
             тъй както се сбогувах със мечтите си.
             Сега съм като птица в клетка
             и се удрям беззащитно 
                               във стените й.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??