31 oct 2005, 20:17

Надежда 

  Poesía
1056 0 0
             Надеждо, ти носиш гръмко име,
             но трябва ли във теб да вярвам?
             Удавих те в потока от сълзи,
             а сега те търся и те чакам.
             Сбогувах се тъй просто с теб,
             тъй както се сбогувах със мечтите си.
             Сега съм като птица в клетка
             и се удрям беззащитно 
                               във стените й.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??