31 окт. 2005 г., 20:17

Надежда 

  Поэзия
1057 0 0
             Надеждо, ти носиш гръмко име,
             но трябва ли във теб да вярвам?
             Удавих те в потока от сълзи,
             а сега те търся и те чакам.
             Сбогувах се тъй просто с теб,
             тъй както се сбогувах със мечтите си.
             Сега съм като птица в клетка
             и се удрям беззащитно 
                               във стените й.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??