Dec 1, 2005, 10:49 PM

НАДЕЖДА 

  Poetry
852 0 6

НАДЕЖДА

 

В огнен блясък вечерта пламти.

Щурците в хор разбъркан свирят.

Сред спомените ранни аз те диря -

замина си, но в тях остана ти.

 

Защо не ги взема със себе си?

Нима остави ги при мен в залог,

че някога, случайно и без срок,

за тях все пак ще ме потърсиш?

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??