1.12.2005 г., 22:49 ч.

НАДЕЖДА 

  Поезия
854 0 6

НАДЕЖДА

 

В огнен блясък вечерта пламти.

Щурците в хор разбъркан свирят.

Сред спомените ранни аз те диря -

замина си, но в тях остана ти.

 

Защо не ги взема със себе си?

Нима остави ги при мен в залог,

че някога, случайно и без срок,

за тях все пак ще ме потърсиш?

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??