1 дек. 2005 г., 22:49

НАДЕЖДА 

  Поэзия
853 0 6

НАДЕЖДА

 

В огнен блясък вечерта пламти.

Щурците в хор разбъркан свирят.

Сред спомените ранни аз те диря -

замина си, но в тях остана ти.

 

Защо не ги взема със себе си?

Нима остави ги при мен в залог,

че някога, случайно и без срок,

за тях все пак ще ме потърсиш?

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??