Stotio (Стоян)
19 10
Jul 8, 2017, 12:51 AM

Надежда за утре 

  Poetry
391 0 2

С натежали крила, но с устрем в очите си

те гонят неуморно върха;

наричат го ад на амбициите

и пъкъл раздиращ сърца.

 

Но така ли изписват живота си

във купища бели платна

непокътнати, само настроени

в рамка уморена от чакане

без следата  на четката

подпряна във ъгъла до онази стена.

 

Но ти я видя в бързината си

знаейки там тя стои

спокоен беше уверен

ще вземеш я някога може би…

© Стоян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??