С натежали крила, но с устрем в очите си
те гонят неуморно върха;
наричат го ад на амбициите
и пъкъл раздиращ сърца.
Но така ли изписват живота си
във купища бели платна
непокътнати, само настроени
в рамка уморена от чакане
без следата на четката
подпряна във ъгъла до онази стена.
Но ти я видя в бързината си
знаейки там тя стои ...