8 июл. 2017 г., 00:51

Надежда за утре 

  Поэзия
390 0 2

С натежали крила, но с устрем в очите си

те гонят неуморно върха;

наричат го ад на амбициите

и пъкъл раздиращ сърца.

 

Но така ли изписват живота си

във купища бели платна

непокътнати, само настроени

в рамка уморена от чакане

без следата  на четката

подпряна във ъгъла до онази стена.

 

Но ти я видя в бързината си

знаейки там тя стои

спокоен беше уверен

ще вземеш я някога може би…

© Стоян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??